Ерата Аденауер

Клуб Конрад Аденауер

 

Първите години след войната

Образуването на една Западногерманска федерация от трите Западни зони се случва по-скоро по инициатива на Франция, Великобритания и САЩ, отколкото по желание  и визия на Западногерманските политици. По време на продължилата от месец февруари до месец юни 1948г. конференция в Лондон, на която взимат участие Франция, Великобритания, САЩ, както и Белгия, Холандия и Люксембург като директни съседни държави на Западна Германия, решение на америкаци и британци става повод от обединението на трите Западни зони да се формира една  Западногерманска федерация с правителствена отговорност. Първоначално тези планове били отхвърлени от министър-председателите на Западногерманските лендери, които се опитвали също така да се противопоставят на усилията на Съветския съюз и на ръководството на германската Единна социалистическа партия да ускорят постигането на германското единство в комунистически дух като народно движение. Още по време на Парламентарния съвет, изготвил конституцията, ролята на една личност, която продължително оказва влияние върху развитието на младата Федерална репулбика след учредяването на първия германски Бундестаг, изпъква на преден план – Конрад Аденауер. Още от самото начало Конрад Аденауер успява да наложи волята си и да постави своя опечатък върху ръководените от него правителства и партия на Християндемократическия съюз (ХДС). Никой от неговите наследници на поста канцлер не успява да си служи толкова добре  със залегналите в конституцията права на канцлера за определяне на директивите относно външната и вътрешната политика.

Във външнополитически план периодът от 1949г. до 1963г. се характеризира  с водената Студена война, която се отразява и върху свързаните с Германия решения на тогавашната коалиция срещу Хитлер. Особено ясно това си проличава при въпроса за ремилитаризацията. Под ръководството на САЩ – преди всичко след избухването на Корейската война – се разглежда приносът на Федерална република  Германия (ФРГ) към отбраната и се подготвя формирането на въоръжените сили (Бундесвер), въпреки тогавашното несъгласие на  по-голямата част от немското общество. Фокусът на германската външна политика се поставял върху западната интеграция на Федералната република. Въпреки че една от основните цели на политиката на Конрад Аденауер била обединението на Германия, най-напред той се стремял да постигне абсолютния суверенитет на Федерална република Германия. Според Аденауер това би било възможно само чрез тясно партньорство със САЩ. С помощта на САЩ се достига до безпрецедентен икономически подем, който превръща Федерална република Германия във високо ценен партньор за преговори от редица държави.  С признаването на германската вина за избитите евреи по времето на Третия Райх и с готовността да изплати обезщетение, Федерална република Германия отново си спечелва морален престиж.

Проблем от първостепенно вътрешнополитическо  значение представлявала ситуацията с онази част от обществото, която ползвала услуги от социален характер. Тяхното положение не се подобрявало дори и вследствие на зараждащия се икономически подем, като по-скоро се изисквало приемането на мащабна реформа на целия социален сектор. Основен елемент на тази реформа била приетата през 1957г. пенсионна реформа, в която  всички партии взели равно участие, въпреки че позитивите от това решение останали само за канцлера Аденауер и ръководения от него Християндемократически съюз, което се материализирало и в победата им с абсолютно мнозинство на парламентарните избори през 1957г. Освен това една от основните трудности пред федералното правителство била и присъединяването на бежанците и военнопленниците. За тези групи е трябвало както да се намерят работни места, така и да се гарантира, че претърпените имуществени загуби и пенсионните претенции ще бъдат изяснени. Със закона за завърналите се обратно в родината, както и със закона за равномерно разхвърляне на загубите от войната се създали основите за успешна интеграция в обществото на новата Федерална република Германия, където след преодоляването на опасността от избухване на война през 1950-1951г. царяло широко задоволство. Работило се усилено и продължително, семейството и сдруженията били на почит, търсела се – макар и в повечето случай несъзнателно – връзката към времето преди войната, а споменът от  годините на националсоциалистическата диктатура избледнял. В професионалния живот се постига поетапното въвеждане на 40-часовата работна седмица, което се усеща на работния пазар чрез недостиг на работна ръка, създало от своя страна предпоставките за привличането на наричаните още „Гастарбайтери“ чуждестранни работници през 60-те години на двадесети век. В общи линии  обществото на Федерална република Германия създавало един образ на стабилност.

Годините на модернизация

kas_83089-1624-1-30_50  В същото време 50-те години на двадесети век във ФРГ били десетилетие на бурна модернизация. Своята енергия този порив на модернизация черпи най-вече от валутно-финансовата реформа и принудителното възстановяване. Валутно-финансовата реформа създала реалните предпоставки и била външният белег за икономическото развитие. Възстановяването се явявало принудителна необходимост, тъй като разрушенията от войната е трябвало да се превъзмогнат, а на хората да се построят жилища и да се намерят работни места. Федерална република Германия представлявала в този период модерна и просперираща държава.

Пръв канцлер на ФРГ става председателят на Парламентарния съвет и на Християндемократическия съюз  (ХДС) Конрад Аденауер. Като основни учредителни градове на ХДС се очертали Берлин, Кьолн и Франкфурт на Майн. ХДС възниква като партия от християн-гражданското движение, обединяващо хора с различни интереси водени от осъществяването на една обща цел, които в следствие на опита от съпротивата срещу националсоциаизма и в рамките на двете големи конфесии (римо-католическа и евангелска) се стремели към създаването на една християнска партия, която да обединява всички християнски вероизповедания. Бивши католически политици и членове на германската  партия Център, християнски синдикалисти, протестанти, които по времето  на Ваймарската република членували в Германската демократична партия, Германската народна партия или в Германо-националната народна партия се събрали в новата партия. Начело на ХДС в Берлин, както и в Съветската зона застава от декември 1945г. Якоб Кайзер, чиято програма на християнския социализъм става популярна сред редиците на ХДС дори и в Западните зони. На 17-ти юни 1945г. в Кьолн била учредена Християн-демократическата партия, а на 15-ти септември същата година във Франкфурт на Майн Християн-демократическата народна партия. Всички регионални формации се обединяват по време на конгреса на Райха от 14-ти до 16-ти декември 1945г. в Бад Годесберг под общото име Християндемократически съюз.  В най-важната личност в редиците на ХДС се превръща Конрад Аденауер, който в началото на 1946г. застава начело на партията както в Рейнланд, така и в Британската зона. Той става и първият федерален председател на ХДС през 1950г.  Роден  на 5-ти януари 1876г. в Кьолн, Конрад Аденауер поема пътя на адвокатската кариера след успешно завършване на своето юридическо и икономическо образование. През 1906г. се присъединява към партията Център. Две години по-късно, през 1908г. става заместник-кмет на град Кьолн, където от 1917 до 1933г. е и кмет. От 1920 до 1933г. Конрад Аденауер е член и председател на Пруския държавен съвет. В периода на съществуване на  Ваймарската република и по време на  германо-френския конфликт по повод окупацията на областта Рур, Аденауер се застъпва за една отделена от Прусия Рейнска федерация  в рамките на германския Райх, но тясно свързана с Франция, за да може по този начин да допринесе за смекчаване на противоречията. Националсоциалистите освобождават Аденауер от всички заемани от него постове, а след 20-ти юли 1944г. той бива дори арестуван за няколко месеца. След края на войната американската военна администрация връща Аденауер отново на поста кмет на Кьолн, който обаче съвсем скоро бива уволнен от британската военна администрация поради неспособност да се справя със своите задължения.

Първият федерален канцлер

На 1-ви септември 1948г. Парламентарният съвет избира Конрад Аденауер за свой председател. С превес само от един глас, на 15-ти септември 1949г. Конрад Аденауер бива избран за федерален канцлер, пост, който той запазва до 1963г. Общо три пъти, през 1953, 1957 и 1961г. коалицията между Християндемократическия и Християнсоциалния съюз (ХСС) печели парламентарните избори, като всеки път това става със значителна преднина пред Социалдемократическата партия.  През 1957г, ХДС/ХСС печели дори абсолютно мнозинство.  През целия този период Аденауер определя политиката на ФРГ, и то по такъв начин, че поради продължителното му управление, може да се говори дори и за Ерата Аденауер. Неговите изключителни постижения се свързват преди всичко с  последователното и целенасочено възвръщане на германския суверенитет, както и проведената докрай в рамките на ожесточена борба с опозицията западна интеграция на ФРГ. Аденауер допуска, че само и единствено чрез западна интеграция и силова политика спрямо Съветския съюз би могло да се постигне обединението на Германия. Още през март 1949г, както и през лятото и есента на 1950г. Аденауер изразява готовността на ФРГ за съществен принос в областта на отбраната в рамките на формирането на една европейска армия. Всичко това се случва на фона на Корейската война и на международната дискусия относно подобен принос. В замяна на тази военна помощ, кабинетът на Аденауер изисквал пълен суверенитет на ФРГ. Към особените постижения на Конрад Аденауер спадат и възобновяването на разговорите с представители на новата държава Израел с изразен ангажимент за изплащане на репарации, както и примирието с Франция. Подписаният на 22-ри януари 1963г. в Париж Елисейски договор създал реалните предпоставки за тясно сътрудничество между двете страни във всички области. По време на своето посещение в Москва през 1955г. Аденауер постига две много важни цели, една от които е поставяне на началото на дипломатическите отношения между ФРГ и Съветския съюз, което било от изключително значение във вътрешнополитически план. Освен Това Аденауер договаря и връщането на до тогава все още задържаните 10 000 военнопленници. По средата на своя четвърти мандат, на 15-ти октомври 1963г. Конрад Аденауер напуска поста федерален канцлер, отстъпвайки и пред натиска от собствените редици. За негов наследник парламентът избира на 16-ти октомври 1963г. досегашния успешен министър на икономиката и баща на социалното пазарно стопанство Лудвиг Ерхард.

На 15-ти септември 1949г. Бундестагът избира федерален канцлер. Председателят на ХДС в Британската зона, Конрад Аденауер, получава 202 гласа, с което с превес само от един глас бива избран. На 20-ти септември Аденауер представя своя кабинет, който се състоял от ХДС/ХСС, Свободната демократична партия и Германската партия (Die Deutsche Partei, DP). Кабинетът разполагал с 13 ресорни министри, но все още без външно министерство, тъй като външната политика се водела от Франция, Великобритания и САЩ. Водач на опозицията в Бундестага бил председателят на парламентарпата група на Социалдемократическата партия Курт Шумахер. Федералният канцлер Конрад Аденауер работил неуморно за преразглеждане на основните точки на окупационния статут, както и за осигуряването  на суверенни права за ФРГ. Чрез сключеното на 22-ри ноември 1949г. Петерсбергско споразумение, което е и точно два месеца след влизането в сила на окупационния статут, Аденауер постига и първото договорно преразглеждане на статута. Федерална република Германия получава и разрешението да поддържа консулски отношения с чуждестранни сили, както и да се присъединява към международни организации. Определени органичения в изграждането на кораби за далечно плаване били премахнати, като в същото време било наредено и частичното или пълно преустановяване на демонтирането на многобройни фабрики в областта Рур, както и в Рейнланд и Западен Берлин. ФРГ приема Рурския статут и постига съгласие за присъединяване към Съвета на Европа. В приетото на 22-ри ноемрви 1949г. Петерсбергско споразумение правителството на Конрад Аденауер проявява готовността да приеме Рурския статут. Тази стъпка води към тежки противоречия с лидера на опозицията в Будестага, Курт Шумахер, който бил твърдо против приемането на Рурския статут и обвинявал Аденауер, че е канцлер на „Съюзниците“.

Идеята за обединена Европа

На 9-ти май 1950г. френският външен министър Роберт Шуман споменава за първи път в правителствена декларация идеята за сливане на германското и френското производство на въглища и стомана.  Към тази производствена общност биха могли да се присъединяват и други държави. Целта на Шуман е била по-скоро създаването на  германо-френски съюз като база на една организирана на федералистка основа Европа.

Клуб Конрад Аденауер
Снимка: Европейска Комисия

Първа стъпка в тази посока според френския външен министър, а и според Аденауер, била координацията и сътрудничеството в областта на добивната индустрия. На 20-ти юни делегации на правителствата на Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, Италия и ФРГ започнали договорни преговори за Плана Шуман.
Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана е подписан в Париж на 18-ти април 1951г. Той влиза в сила на 23-ти юни 1952г.
По същото време бива отменен и Рурския статут. Извлечените по време на следвоенните години от редица водещи политици в Европа изводи за едно силно политическо и икономическо обединение, водят до подписването на устав на 5-ти май 1949г. от представители  на 10 европейски държави (Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция) с което се създава и Съветът на Европа. Още през 1950г. към Съвета на Европа се присъединяват Турция и Гърция. ФРГ получава покана на 31-ви март 1951г. да се присъедини към Съвета на Европа, но най-напред като асоцииран член. На 2-ри май 1951г. ФРГ става и пълноправен член на Съвета на Европа. Съветът на Европа е единствената европейска организация, в която до разпадането на Източния блок били представени почти всички некомунистически държави. След 1990г.  към организацията се присъединяват и държави, които членували в Организацията на Варшавския договор.

Катастрофалната ситуация с жилищата в края на войната се задълбочила в първите следвоенни години, вследствие на милионите прогонени от Източните области, които са търсели своята нова родина в Западните зони. Поради липса на достатъчно материал не е поставено началото и на активна строителна дейност, която щяла да допринесе до осезаемо подобрение на положението. В разрушените градове и области най-напред се разчиствали руините, а полуразрушените къщи и жилища се превръщали в места за временен подслон. Точно поради тази причина възстановяването на жилищата е била първостепенна социално-политическа задача за ФРГ. В периода от 1949 до 1950г. били построени 503 900 жилища, като над 400 000 били в рамките на обществено субсидираното жилищно строителство. Първият закон за жилищно строителство от 24-ти април 1950г. регулира възстановяването на жилища на федерално ниво, като облагодетелства най-вече социалното жилищно строителство. Строителният проект според този закон за жилищно строителство предвижда изграждането на 1,8 милиона социални жилища. В градовете и общините жилищните служби разпределяли жилищата според степента на бедност на имащите право да изискват нови домове.

Още от самото начало на своето управление Аденауер се опитвал да сближи ФРГ със Западните сили. В тази връзка подписаният на 26-ти май 1952г. договор между ФРГ, Франция, Великобритания и САЩ уреждал края на окупационния режим и давал права на ФРГ на суверенна държава. Този договор възникнал в тясна връзка с усилията за принос на ФРГ в областта на отбраната, задействани по настояване на САЩ в контекста на Корейската война и нарастващото напрежение между Изтока и Запада. Той задължавал ФРГ да определя своята политика според принципите на Организацията на обединените нации и заложените в устава на Съвета на Европа цели, а всички страни, подписали договора, трябвало да насочат усилията си към общата цел за обединение на Германия в условията на мир и един сводобно установен мирен договор за цяла Германия.

На 4-ти април 1949г. Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия и САЩ подписват Северноатлантическия договор (НАТО) на фона на задълбочаващия се конфликт между Изтока и Запада. В рамките на преговорите за Парижките договори на 23-ри октомври 1954г. и след провала на Европейската общност за отбрана се подготвя и членството на ФРГ в НАТО, което се осъществява напълно след влизане в сила на Парижките договори на 5-ти май 1955г. По този начин ФРГ отново придобива суверенитет, който обаче предвид на особените права на войските на „Съюзниците“ подлежи на значителни ограничения.

Клуб Конрад Аденауер
Снимка: Европейска Комисия

Икономически подем

Основна задача след войната е възможно най-бързото стабилизиране на икономиката. Най-напред в почти всички лендери се дало предимство на социалистическата идея за плановата икономика, което изглеждало и като единствената възможност за справедливо покритие на   потребностите на хората от  храна, дрехи, въглища и др. Въпреки че това се приемало и като спешна мярка, никой не можел да си представи друго решение в дългосрочен план, което да може да покрие всички потребности. Докато британската военна администрация можела да следва подобни социалистически представи, то тези мисли били отхвърлени от американските власти. Ясно е било, че икономиката може да се стабилизира, когато за възстановяването на ФРГ се приготвят  достатъчно кредити. Кредити за водено от социалистически теории пазарно стопанство нямало как да бъдат дадени нито от американския конгрес нито от американската икономика. Разбира се,  застъпниците на спорещите страни опитвали да заемат ключови позиции в местните парламенти и в централните органи на Бизония  чрез свои привърженици. Представители на една либерална икономическа политика – преди всичко заселени в южногермански области – се групирали около безпартийния баварски министър на икономиката Лудвиг Ерхард. През месец март 1948г.  Лудвиг Ерхард бива избран за директор на отдела по икономика на Бизония. Изложената  на 21-ви април 1948г. от Лудвиг Ерхард програма предвижда либерализацията на икономиката. Валутно-финансовата реформа и средствата от плана „Маршал“ трябвало да бъдат достатъчни за да осигурят растежа на икономиката. Продукцията и потреблението трябвало да имат повече свобода, конкуренцията и волята за успех представлявали повелята на момента. В последствие Ерхард развива концепцията за социалното пазарно стопанство, която способствала за икономическия растеж на ФРГ и за т.нар. „Икономическо чудо“. Този модел предвижда при принципно осигуряване и запазване на икономическата свобода една регулаторна и контролна функция на държавата, която да гарантира най-високо ниво на социална справедливост. Държавата има за задача, да коригира своевременно нежелани развития на пазарното стопанство, да защитава свободната конкуренция от ощетяване най-вече от картели и монополи, както и да управлява разпределението на доходите и имуществото в интерес на обществени групи, които не участват в икономическия процес. Определени сфери на икономиката като териториално устройство и структурна политика се регулират изцяло от държавата. Задължение на държавата е да осигурява стабилността на паричната стойност.

Шестте държави, които през месец април 1951г. създават Европейската общност за въглища и стомана, желаели въпреки всичко да продължат по пътя на европейската интеграция. На 25-ти март 1957г.  външните министри подписват в Рим т.нар. Римски договори, които влизат в сила на 1-ви януари 1958г., като по този начин създават две нови европейски институции – Европейската общност за атомна енергия (Евратом) трябва да координира и да се грижи за напредъка на изследванията и мирното използване на атомна енергия, докато чрез учредителния договор за Европейската икономическа общност се търсело по-скоро засилване на европейската интеграция най-напред в областта на икономиката.

Аденауер – строителят на нова Германия

Конрад Аденауер е канцлерът, основател на Федерална република Германия. Някои от основните насоки на неговото управление (1949-1963г.) и до днес определят вътрешната структура и външнополитическата ориентация на ФРГ. Включването на Федералната република в общността на западните демокрации, европейското обединение и германско-френското примирие са най-тясно свързаните с името на Аденауер събития. Непосредствено след встъпването му в длъжност като канцлер той изразява намеренията си към германския народ да прекрати несправедливото отношение към евреите, доколкото това е възможно, след като милиони животи са безвъзвратно отнети. Възстановяването на Западна Германия, преодоляването на последствията от войната, решението за социално насочена пазарна икономика и редица други социално-политически решения са някои от характеристиките на управлението на Аденауер.

След неговото оттегляне от поста канцлер през октомври 1963г., последните му години са белязани от желанието да оказва влияние върву ежедневната политика. Аденауер остава загрижен за бъдещото развитие на отношенията между ФРГ и Франция, а през 1966г.  съмненията му в ръководните качества на неговия наследник Лудвиг Ерхард се потвърждават. Пътуванията си до Израел през 1966г. и за последно до Испания през месец февруари 1967г. Конрад Аденауер използва за да постави акцент върху германо-израелските отношения, както и да обърне вниманието на необходимостта от политически напредък в областта на европейския процес на обединение. Преди всичко най-много го натоварва желанието да предаде в своите мемоари богатия си политически опит на хората. Конрад Аденауер умира на 19-ти април 1967г. в Рьондорф.


Автор: Рангел Трифонов
Клуб на стипендиантите на Фондация „Конрад Аденаеур“

Коментари

коментара